Историята започва, когато тийнейджърът Dong Yi открива нещо, което никога не е виждал, докато играе на криеница с партньора си, и е спрян от дядо си, когато се бие с приятелите си с него.Донг И, който се върнал у дома вечерта, открил, че това, което намерил, било изтрито от дядо му.След като попита дядо, той научи, че първоначално е била керосинова лампа и тогава дядо разказа на Dongyi история за миналото.

Беше по време на цивилизованата ера Мейджи, когато 13-годишният Миносуке беше сирак, който живееше в конюшните на къщата на кмета и изкарваше прехраната си, като помагаше на селяните да вършат случайна работа.Тийнейджърът е пълен с любопитство и жизненост и разбира се е влюбен в обекта.По време на работно пътуване Миносуке пътува до град близо до селото и вижда за първи път керосинова лампа, която свети вечер.Тийнейджърът беше привлечен от блестящите светлини и напредналата цивилизация пред себе си и беше решен да остави керосиновата лампа да осветява селото му.С визия за бъдещето той впечатлява търговците на керосинови лампи в града и използва парите, спечелени от почасова работа, за да купи първата газена лампа.Нещата вървяха добре и скоро в селото беше окачена газена лампа, а Носуке стана търговец на керосинови лампи, както желаеше, ожени се за своята влюбена Коюки и имаше две деца, живеейки щастлив живот.
Но когато дойде отново в града, слабата керосинова лампа беше заменена с по-удобна и безопасна електрическа лампа и същите десет хиляди светлини този път накараха Носуке да се почувства дълбоко уплашен.Скоро селото, в което живее Миносуке, също ще бъде електрифицирано и виждайки, че светлината, която той е донесъл в селото, ще бъде заменена, Миносуке не може да не се ядоса на областния началник, който се съгласява да електрифицира селото и той иска запали къщата на околийския началник набързо.Въпреки това, в бързината си, Миносуке не намери кибрит и донесе само оригиналните кремъчни камъни и когато се оплака, че древните и остарели кремъчни камъни не могат да бъдат изстреляни, Миносуке внезапно осъзна, че същото се отнася и за керосиновата лампа, която беше донесъл на селото.
Прекалено обсебен от светлината пред себе си, но забравил първоначалното си намерение да донесе светлина и удобство на селяните, Миносуке осъзна грешката си.Той и жена му отнесоха газената лампа от магазина до реката.Миносуке окачи любимата си керосинова лампа и я запали, а топлата светлина освети брега на реката като звезда.
„Всъщност забравих най-важното и наистина не излязох.“
Обществото се подобри и това, което всеки харесва, се промени.
И така, искам да… Научавам още и още полезни неща!
Така приключва моя бизнес!”
Миносуке вдигна камък край реката и го хвърли към мигащата керосинова лампа от другата страна… Докато светлините потъмняваха малко по малко, сълзите се плъзгаха по пода капка по капка и мечтата да оставим керосиновата лампа да осветява цялото село беше угасен.Мечтата да се намери нещо смислено за щастието на селяните обаче все още блести в нощта.
Не всичките керосинови лампи бяха счупени, но една беше тайно скрита от съпругата на Миносуке, за да отбележи мечтите и борбите на съпруга й, както и спомените между нейната младост и Миносуке, който дръпна кола, за да купи керосинови лампи.Едва много години след смъртта на съпругата му керосиновата лампа е открита по невнимание от внука на криеница...